Божия мост е интересен скален феномен, представляващ проходна пещера, подобен на Чудните мостове в Родопите. Намира се между врачанските села Лиляче и Чирен, на около 15 километра северно от Враца. Формално, името на местността е Карстов извор Жабокрек. Там наистина има много гласовити жаби.
Водопад Боров камък е един от най-високите водопади в България. Водопадът е много живописен и до него се стига по атрактивна екопътека. Водопад Боров камък се захранва от река Лева – същата, която образува онова красиво ждрело край град Враца – Вратцата. Пътеката за водопад Боров камък започва в покрайнините на врачанското село Згориград.
Освен големият водопад Боров камък, по екопътеката към него могат да се видят още множество водопади, при това – много красиви.
Много харесвам красивите кътчета на Северозападна България, може би, защото повечето от тях са все още не особено познати. Едно интересно място, което открихме тази година, беше именно пещера Венеца край Орешец – много красива пещера, приемаща туристи съвсем от скоро.
В пещерата са намерили убежище прилепи, които могат да се видят и по туристическия маршрут. Уникалното за пещерата образувание са колониите от корали, подобни на морските. Друго нетипично пещерно, но много красиво формирование, което може да се види там са кристалите.
Това е място, уникално за България, съществувало повече от 3000 години. Специалистите казват, че други подобни няма по нашите земи – или поне не са открити. Интерес представлява и гледката към близкия язовир, която се открива пътьом. Повече за Храм-кладенеца край село Гърло вижте тук.
Гложенски манастир „Свети Георги победоносец“ е един от най-чудатите и отличаващи се български манастири. Създаден е по времето на цар Иван-Асен втори. По време на турското робство в манастира е имало килийно училище. Също така, в него са намирали убежище немалко български борци за свобода, сред които и Левски.
След Освобождението, в продължение на една година (1893-1894) в манастира е бил заточен именития наш възрожденски писател, политик и общественик Васил Друмев, познат също като митрополит Климент Търновски. Заточението му е породено от негова реч в защита на Православието по време, когато държавен глава е цар Фердинанд – католик.
Тя може да се види от Подбалканския път в района на село Анево до Сопот. До останките от твърдината се стига за около 50 минути пеша по стръмна пътека. Изкачването на крепостта си е приключение, защото първата част от маршрута е стръмно изкачване, а втората – тясна пътека с пропаст надолу.
Кадемлийско пръскало е един от най-красивите и добре видими водопади, които изобщо съм посещавала, и със своите 70 метра височина е от първенците на Балкана. Намира се в централна Стара планина. Преходът до водопада отнема около 4 часа в посока, а началото на маршрута е село Тъжа.
Античният керамичен център заема впечатляващата площ от около 9900 кв. м. Състои се от римска вила и над 50 проучени пещи за строителна, художествена и битова керамика, повечето от които, защитени от набезите на времето под стъклен похлупак. Античният керамичен център и в частност римската вила са с датировка 1-3-ти век от нашата ера. Вилата е от типа „Вила Рустика“, т.е. крайградска вила.
Крепостта Хоталич край Севлиево е забележително място, макар и не толкова познато, което ме впечатли със своя мащаб, невероятните гледки към високите части на Балкана и своята уреденост. Ако пътувате от София към Велико Търново или пък планирате разходка в района на Габрово, имайте пред вид и крепостта Хоталич край Севлиево, ще ви хареса!
Крепостта Хоталич се намира на около 184 километра от София и на около 4 километра северозападно от Севлиево. Много е близо до главния път София-Варна – тя се пада на противоположната на град Севлиево страна спрямо този главен път.
Посетихме крепостта Хоталич в разгара на пролетта. Природата тъкмо се беше пробудила от зимата и всичко беше свежо и зелено.
Средновековният български град Червен е бил един от най-важните стопански и църковно-културни центрове по време на Второто Българско царство. Посетихме го в края на тази пролет.
Басарбовският манастир „Св. Димитър Басарбовски“ е единственият действащ скален манастир в България. Той е достъпен с лека кола. Намира се в живописната долина на река Русенски Лом близо до едноименното село Басарбово, на около 10 километра южно от град Русе и на около 104 километра северно от Велико Търново.
Манастирът е създаден по време на Второто българско царство през 12-13 век. В този район на река Русенски Лом и притоците й Бели и Черни Лом, долу-горе по същото време, са изградени още няколко скални манастира, останките на немалко от които личат и до днес. Скалите в района са варовикови и много ронливи. Те са били издълбавани за килии от монасите-исихасти в онзи период.
Тракийската гробница до село Свещари е най-красивата тракийска гробница, която съм посещавала някога. Тя ме впечатли със своята уникална архитектура и орнаментика. На място може да се види композиция от 12 изящни женски фигури – въплъщение на Богинята-майка. Също така, гробницата може да се обиколи и да се видят външните й стени.
Според мен, Бистришкият водопад е най-красивият в Рила. При това „работи“ през цялата година, а преходът до него е много приятен. До водопада се стига за около 2 часа по приятна пътека, започваща от Дупнишкото село Бистрица.
Водопадът е красив и уникален с многото си падове, с голямата си височина от около 35 метра и с невероятната си сила, поради която водопадът е бял, като перла, цял изтъкан от пенливи и игриви води, хладни води.
Едно от постиженията ми през тази година беше изкачването на връх Мальовица. Той отдавна беше залегнал в плановете ми и не предполагах, че ще имам особени проблеми с неговото изкачване, пред вид опита ми с изкачването на други високопланински върхове в България. Уви! Бях се доста надценила. Връх Мальовица „ми разказа играта“ и изпи силите ми. Все пак, радвам се, че успях да стигна до горе, че и да се върна.
Беше трудно, и нагоре, и надолу, но пък невероятните рилски гледки си струваха всяко едно усилие.
Интересната за посещение крепост Туида се намира в самия град Сливен. Разположена е на хълма Хисарлъка в североизточната част на града, в съседство с квартал Ново село. Крепостта е била използвана в продължение на векове – по време на Римската империя, по времето на Византия и по време на средновековна България.
Разположението на крепостта Туида е много интересно – тя е кацнала на хълм в подножието на Сините камъни. Така, поглеждайки на север от крепостта се виждат високите скали на Природен парк Сините камъни, а на юг се открива гледка към по-ниско разположените квартали на Сливен.
През 2017 година посетихме крепостта Туида на два пъти – веднъж, на път към морето, и втори път през есента, по време на Средновековния събор „Помни славата“.
Тази година посетихме два уникални обекта в село Караново, Новозагорско – селищната могила и тракийската гробница с голяма тракийска колесница пред нея.
Гробницата е датирана към средата на 1-ви век и въз основа на богатите дарове, намерени в нея и пищната колесница се смята, че там е погребан знатен тракийски аристократ. Някои по-смели (но недоказани!) предположения свързват погребания с последния одриски цар Реметалк III.
Селищната могила се намира в северозападните покрайнини на селото. Могилата е едно от най-големите праисторически селища не само в България, но и в Европа. Тя е висока около 13 метра, дълга е около 250 метра и широка – около 150 метра. От нея са проучени около 1700 кв. м. площ. Населявана е в продължение на повече от 3 хилядолетия – от средата на 6-то до 2-ро хилядолетие пр. Хр., като се е оформила постепенно от руините на последователно изграждани едно над друго праисторически селища.
Село Караново се намира в община Нова Загора, Сливенско, на около 260 км източно от София.
Без съмнение, България е изключително богата на забележителности. Не е лесно човек да се ограничи с конкретна бройка с най-интересните от тях, но пък с оглед на бъдещи планове за посещение е удобно да се гледа в единен списък. Дано горният с местата, които подбрах да ви е бил полезен. Препоръчвам ви ги всичките!